top of page
  • dimanailieva

Къде е голямото разминаване на пазара на труда

Георги К. Първанов разкрива какви професии ще се търсят занапред и в какво работодателите и университетите да проявяват гъвкавост


 

Пазарът на труда днес е различен от вчера. Ако знаем какъв ще е утре, може отсега да започнем да се адаптираме, да учим нови неща, да насочваме децата си към професии, които ще са актуални и търсени. Ето как Георги К. Първанов, yпpaвитeл нa вoдeщaтa peгиoнaлнa НR ĸoмпaния СTеаm и член на УС нa Бългapcĸaтa acoциaция зa yпpaвлeниe нa xopa, вижда развитието:

Екологично инженерство и опазване на околната среда – интересът към тази специалност в университетите е толкова нисък, че на практика липсват студенти.

Бумът на всичко, свързано с ESG

ще поражда огромно търсене на такива специалисти и те ще са високоплатени. Университетите този път показват навременно действие да създадат програми за бъдещите нужди на бизнеса, но пък подрастващите не са в крак с утрешния пазарен развой.

Следващата група дефицитни специалности е на техници за отоплителна и вентилационна техника, както и за асансьорна поддръжка. В нови сгради всяка година се добавят по няколко хиляди асансьора към съществуващите мощности, а едва 40-тина души годишно придобиват такива умения. На пазара се търсят автомонтьори и автомеханици, тъй като броят на автомобилите расте главоломно, а и в тази сфера има голям дефицит. Най-добрите или си отварят собствени сервизи, или заминават да работят в чужбина при несъпоставимо по-голямо заплащане. Завършващите техникуми по автотранспорт или отиват да следват, или се преориентират към друга професия, тъй като не искат да легнат под колите и да се занимават с ремонти. И се питаме защо към тези важни специалности няма интерес, макар после с лекота да се намира работа, при това с високо заплащане? Просто милениалите

не искат „да си цапат ръцете“

Те не желаят да работят тежка работа, бягат и от производството. Счетоводството също е сфера с голям дефицит на хора. Там всичко е дигитализирано, работи се с компютри и таблети, от всяко кътче на България може да се включваш. Но младите не са ентусиазирани за такава реализация. Задава се голям недостиг на професии, свързани със селското стопанство – например, агрономи и механици на селскостопански машини. А Тракийският университет в Стара Загора е в ТОП 100 на най-добрите аграрни университети в света. Ще са нужни хора за производството на храни, сред които технолози и лабораторни специалисти. Младежите обикновено не искат да се посветят на специалности, в които има много да се учи. Полупразни са такива групи в университетите. Доскоро говорехме как държавата, системата на средното и висшето образование изостава от нуждите на пазара. Сега виждаме, че дори когато предвиждат развитието и създават нужните специалности, невинаги има интерес към тях. За области, за които се очертава дефицит на кадри,

може да се дават стипендии

за да се насочи интерес натам.

Работодателите трябва по по-привлекателен начин да представят своите компании и възможностите, които предлагат. Същевременно е добре да спрат да говорят колко усилия хвърлят за развитие на работодателската си марка и колко са социално отговорни, а да покажат толерантност към служителите, които отглеждат деца и внуци. Ключова служителка в моята компания беше получила привлекателна оферта за нова работа и каза, че половината от задържащия я фактор освен екипа, е, че тя е с две малки деца и средно един ден от седмицата отсъства. Към това аз проявявам пълно разбиране. Нека всеки работодател да помисли колко е важен този аспект, но на действия, не на думи.

Бях гост лектор в УНСС и в група от 20 студенти 10 не работеха. Бях учуден. Разбрах, че на част от тях не им се работи, родителите им добре ги осигуряват. Но стряскащият факт е, че в университетите има близка до нулевата толерантност към студенти, които учат редовно обучение, и същевременно работят.

Мнозина са готови да работят

но явят ли се на интервю, работодателите ги отсяват още на първа среща, след като разберат, че са редовно обучение. Ако работодателите имат гъвкавост, то още повече студенти ще започнат да работят, докато учат.

През 2022 г. у нас са издадени 6 хил. разрешителни за работа на хора от трети страни. През миналата година техният брой е два пъти и половина повече. През тази година се очертава да отидат към 30 хил. Така във времето ще се съберат няколкостотин хиляди души, дошли от страни извън ЕС, за да се влеят тук в трудовата сила. България с бързи темпове настига заплатите на Гърция и Италия. Далеч сме от възнагражденията на Люксембург и Швейцария. Когато напълно се присъединим към Шенген, на хората, които са дошли с тригодишна работна виза, ще им бъде много лесно да се преместят в други страни от ЕС. Единични случаи са бежанците, които остават да работят тук. От украинците у нас малка част са се приобщили към пазара на труда, и то основно по морето. Голямата вълна мина и замина на Запад.

На ромите у нас се гледа като на

недоизползван капитал

но според проучванията от началото на пандемията насам половината от тях са се преместили в Западна Европа и една част намират начин да се адаптират към социалните системи и живеят, без да работят. Но други имат умения и са добре приети в производствената и в обслужващата сфера.

В дългосрочен план автоматизацията, дигитализацията, роботизацията ще променят пазара на труда. Професията на автомонтьора, на водопроводчика, на човека, който умее да прави ремонти, ще продължи да се търси. Хората да погледнат в утрешния ден и да се готвят за времето, което се задава. Препоръката ми е да се насочат към професии, които ще се търсят, но също така е важно и на тях самите да им носят удовлетворение и радост.

Акценти

В последните години се наблюдава интерес от 14-17 годишни, които искат да работят или желаят да карат стажове.

Има вълна на завръщане - от ЮАР, Аржентина и от други далечни страни си идват хора, които са второ поколение емигранти, родени там. Министърът на финансите Асен Василев се позова на статистика, според която 8 хил. души повече са се върнали, в сравнение с броя на тези, които са заминали да работят в чужбина.

Темата за дистанционната работа продължава да е на дневен ред и работодателите може да проявяват по-голяма гъвкавост в това отношение.

Много от компаниите имат добри продукти и услуги, но проявяват двуличие и неразбиране към своите хора. Независимо какви награди за най-добър работодател са получени, ако даден служител не е доволен от отношението, той си търси друга работа.

Текстът е част от бр. 119 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.



126 views0 comments

Comments


bottom of page